Дългосрочни стратегии в здравеопазването 2014-2020

 Свали Проект на Национална Здравна Стратегия 2014 – 2020

 

До

Министър на здравеопазването

д-р Таня Андреева

 

 

СТАНОВИЩЕ

от Българската Асоциация за Закрила на пациентите,

представлявана от Пламен Таушанов – председател на УС на БАЗП,

относно Стратегическа рамка на политиката на здравеопазването за подобряване здравето на нацията през периода 2014-2020 г.

 

 

По принцип приемаме предложеният текст като основа за разработване на Национална здравна стратегия. Положителното е, че се обсъжда предварително с по-широк кръг лица.

От името на БАЗП ще изразя някои съображения относно подобряване концептуално на предлаганият текст, както и въпроси свързани с редактиране на някои понятия, които биха могли да бъдат отстранени. Още от начало бих искал да изразя желание да участвам от името на нашата асоциация в работната група на Министерството, в която по-подробно  детайлно и по страници да дам нашите бележки с цел подобряване финалният резултат.

Основният проблем, който трябва да преодолее предлаганият текст за стратегия е липсата в някои от направленията на очертаване на състоянието за здравословното състояние на нацията, което не дава възможност да се изяснят организацията, средствата и формата за преодоляване на негативните тенденции на влошен здравен статус.

Когато нямаме представително изходящо ниво, напр.: не само статистика колко е броят и какъв вид е смъртността в България, ние не предлагаме статистика на заболеваемостта, колко са хронично болните, свързани със съдовата система, диабет, онкологични и т.н. в различни степени на усложнение. Как се е развила тази заболеваемост в исторически план поне в последните 10 години, как се стига до свръххоспитализация, какъв е процентът на извършени профилактични прегледи, какъв е резултата от тези профилактични прегледи и т.н.

Похвално е желанието на Стратегията да акцентува на профилктиката, промоцията и превенцията на заболяванията като най-общи понятия. Но в Стратегията не личи коренно променена организация на дейността на МЗ и другите свързани с тази дейност Министерства, за да настъпи такъв обрат. В този смисъл по-скоро тези намерения звучат като декларации и пожелания. Употребяват се изрази като “ще подобрим”, “ще усъвършенстваме” и т.н. без да се посочва конкретният подход, форми и средства на дейност, които ще доведат до този резултат. Основният проблем на профилактика на заболяванията е, че досега са провеждани такива кампании от МЗ, които основен критерий  за тяхната успеваемост е “усвояване” на средствата, напр.: “Информирани и здрави” – никакви качествени показатели, а че са информирани 2 млн. граждани, за което са похарчени 7 млн.лв. Същият проблем е сега е при “Спри и се прегледай”, който кани пациентите на лотариен принцип, така че няма как хората да спрат и да се прегледат.

Няма никаква връзка между извършените профилактични прегледи от общопрактикуващите лекари, училищната система на здравеопазване, която е само някакви наченки на такава, спортната система свързана с училищен и масов спорт. Напр.: лекар установява, че детето и гражданин има ендокринен проблем, напълнява, а това са над 30% от населението и как се реализира здравословният начин на живот, свързан с активен двигателен режим от най-ранна детска възраст до вкл. хората над 60 години.

По-подробно прилагам към писмото нашето становище (виж Приложение № 1) по Здравословен начин на живот, профилактика на заболяване и спорт и здраве, в което са очертани основните проблеми, които трябва да бъдат координирани между МЗ, ММС, МОМН, Агенция за децата, МТСП.

Относно националните цели поставени в Националната здравна стратегия 2014/2020 са посочени 5 цели. Не става ясно как от първите четири цели ще доведат намаляване на смъртността на всички по 20%, като по-късно в средствата за реализиране не се обосновават как ще бъдат постигнати тези цели. А същевременно петата цел е свързана точно с 20% намаляване на хоспитализациите на възрастовите групи над 65 години. В приоритетните области считаме за най-важни втора, трета, четвърта, шеста и осма области, като считаме че осемте приоритетни области трябва да бъдат по-ясно формулирани. Напр.: шест – детското здраве през фокуса на ефективно функциониране на майчиното, детско и училищно здравеопазване (през фокуса е доста неясно, а училищно здравеопазване почти не съществува и т.н.).

Приоритет на област три – рационализиране на системата… и контрол в здравеопазването – ние в момента нямаме адекватна система в здравеопазването, че да я рационализираме, която напр. да се занимава с качеството на медицинската помощ. Ние имаме система за административен контрол, която не е ясно как влияе върху управленските решения на МЗ.

Приоритет на област пет – целенасочена регионална политика… , Е може ли политиката да не е целенасочена.

Приоритет на област седем – активна политика в областта на…. Също паразитен израз като активна политика, което не говори за акцента на приоритета.

Преориентиране на здравната система… Така формулирано означава, че профилактиката трябва да измести лечебната дейност и да се отделят средства повече за тази дейност. По-конкретно би звучало ако отделяме 20% от средствата  за здравеопазване  за профилактика и превенция на заболяванията и промоция на здравето.

Относно политиките № 1 във мерките започва с „развитие на административен капацитет…” и завършват с „осигуряване на административен капацитет за….”.

По-добре е разработено 4.1. – осигуряване и контрол на качеството, при посочване на мерките са употребени „усъвършенстване”, „разработване”,  „разширяване”, „насърчаване”, които са много общи, неконкретни и звучат декларативно. Прим.: „усъвършенстване на системата  за акредитация на леч.заведения” – не е ясно в какво ще се изрази това усъвършенстване, ще се търси нова система, ще се премине към международна акредитация и т.н.

Относно 4.2. – първична медицинска помощ – недостатъчно ясно е, как общопрактикуващият лекар ще опази здравето на индивида и семейството, ще осъществи промоция на здравето и здравна информираност и т.н.

Относно 5.4. мерките звучат много общо – „подобряване”, „непрекъснато инвестиране”, „въвеждане”, „изграждане”, „ограничаване” и т.н. и не показват как ще бъде решен този въпрос. Като пак декларативно звучат “ограничаване корупцията на всички нива”, актуализиране на Професионалния кодекс на мед.специалисти, повишаване на информираността на пациенти, лекари и политици за негативните ефекти за неформалните плащания, т.е. стратегията ще се занимава и с политиците и ще обяснява негативните ефекти, които никой още не е определил.

В заключение още един път подчертавам, че имаме и конкретни забележки към отделни текстове, не само за тяхното по-ясно формулиране, но и за концептуално изясняване на елементите на понятията, формите и средствата, които са в табличен вид в края на концепцията, както и използване на нашето становище за здравословния начин на живот, което може да бъде включено в предлаганата концепция.

Очакваме ръководството на Министерството на здравеопазването да приеме предложението ми да бъда включен в работната група за финализиране предлаганата концепция за Стратегическа рамка на политиката на здравеопазването за подобряване здравето на нацията през периода 2014-2020 г..

 

 

Адв. Пламен Таушанов-

Председател на УС на БАЗП

11.09.2013 г.

гр. София