• Простатният карцином се появява, когато здравите клетки в простатната жлеза се изменят и нарастват извън контрол, образувайки тумор. Много от туморите нарастват бавно и не се разпространяват (доброкачествени), но съществуват и такива, които бързо се разпространяват (злокачествени).

• Точните причини за заболяването не са установени и ракът често не дава симптоми в ранните си стадии.
• Карциномът на простатата е втория по честота тумор , който засяга мъжете в световен мащаб. Заболелите са обикновено мъже в напреднала възраст – повече от половината случаи са при представители на мъжкия пол над 70 години.

Диагноза на простатния карцином

• Ранният стадий обикновено няма симптоми. Симптомите, които могат да се прояват с нарастването на тумора са свързани с притискане на уретрата (често уриниране или затруднения при микция и задържане на урина).

• Диагнозата се поставя на базата на клиничното изследване на простатата, кръвни изследвания за специфичен белтък, наречен простата-специфичен антиген (PSA) и биопсия.

• Следващите действия са насочени към определянето на стадия. Използват се ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), позитрон емисонна томография (PET) и компютърна томография (CT). Лимфните възли, разположени в таза, могат да бъдат отстранени и проверени за карциномни клетки.

• Простатният рак се стадира според размера на тумора, дали е засегнал лимфни възли и дали се е разпространил в кости или други части на тялото. Тази информация се използва за взимане на най-доброто решение относно лечението.

Възможности за лечение

• Лечението зависи от размера и локализацията на тумора, както и от стадия.

• Пациентите трябва да бъдат напълно информирани от специалист за видовете лечение.

• При някои пациенти, особено възрастни мъже с бавноразвиващ се тумор, може да не е нужно лечение, защото рисковете имат превес над ползата от лечението.

• Подходите към заболяването включват : активно следене (туморът се проследява и при прогресия се започва лечение), хирургия, лъчетерапия, хормонална терапия и химиотерапия.

Локализирано заболяване

• Локализираното заболяване се дели на нискорисково, среднорисково и високорисково.

• Пациенти с малък риск се поставят под наблюдение, радикална простатектомия(хирургично отстраняване на простатната жлеза) или лъчетерапия, която може да бъде под формата на външно облъчване или брахитерапия.

• Пациенти със среден риск се поставят под наблюдение, радикална простатектомия или лъчетерапия с или без неоадювантна и хормонотерапия.

• Пациенти с висок риск се подлагат на радиклана простатектомия с лимфаденектомия (хирургично отсраняване на лимфните възли в таза) или лъчетерапия, насочена към простатата и лимфните възли, заедно с неоадювантна хормонална терапия.

Локално авансирало заболяване

• Локално авансиралото заболяване обикновено се третира с радикална простатектомия или лъчетерапия с неоадювантна хормонална терапия и в някои случаи с адювантна хормонална терапия.

Метастатична болест

• Метастатичната болест се третира обикновено с андроген депривираща терапия, приложена самостоятелно или в комбинация с блокер на тестостероновата синтеза или химиотерапия

• Ако ракът продължава да се развива, въпреки андронген депривационната терапия, тогава се използва химиотерапия и антиандрогени.

Рецидив

• Използват се лъчетерапия, андроген депривационна терапия или радикална простатектомия.

Контролни прегледи по време/ след лечението

• Последователността от контролните прегледи са различни в различните части по света. Обикновено при провеждането им се прави кръвно изследване за PSA нивата, физикално изследване и скенер.

• Пациенти, които приемат от дълго време хормонотерапия се изпращат на ЯМР за проследяване на костни метастази или симптоми на остеопороза.

• Лечението може да има дълготрайни странични реакции, които да засягат пациента години след диагнозата.

• Подкрепящи групи могат да помогнат на пациента и близките им да се запознаят подробно със заболяването. Те помагат на пациента с обучения как да се справя с всички явления на заболяването- от поставянето на диагнозата до дълготрайните физически и емоционални ефекти.

Има пет основни типа простатен карцином :

• Ацинарен аденокарцином: Това е най-често срещания тип рак на простатата и се среща при 90% от случаите. Ацинарният аденокарцином произлиза от външните слоеве на простатата.

• Дуктален аденокарцином: Произлиза от клетките, тапициращи каналчетата (дуктули) на простатата. Има по-бърз растеж, в сравнение с ацинарния.

• Уротелен карцином: Произлиза от клетките на уретрата. Започва от пикочния мехур и се разпространява към простатата. Рядко може да започне от простатата и да засегне пикочния мехур и околните структури.

• Сквамозен (плоскоклетъчен) карцином: Произлиза от плоските клетки в простатата и расте по-бързо от аденокарциномите.

• Дребноклетъчен рак: Това е вид невроендокринен тумор, съставен от малки кръгли клетки. Дребноклетъчният простатен рак се среща изключително рядко – около 2 % от всички случаи.

Ракът на простатата се класифицира в стадии, в зависимост от напредването на заболяването.

Локализиран простатен карцином

Локализирано заболяване означава, че ракът е напълно ограничен в простатата и не се е разпространил към други части на тялото. Локализираният карцином се разделя на три групи : с нисък, среден и висок риск.

• Нисък риск – не расте и не се разпространява за дълъг период от време

• Среден риск – не расте и не се разпространява за няколко години

• Висок риск – може да порасне и да се разпространи за няколко години

Локално авансирал простатен карцином

Ракът се описва като локално авансирал, когато се е разпространил извън жлезата. Наример може да е засегнал околните тъкани, семенните мехурчета, разположени в близост органи -ректум или лимфни възли.

Метастатичен рак на простатата

Туморът, който е дал началото си от простатата, се е разпространил към друга част на тялото. Тумори, които се откриват извън простатата, се наричат метастази. Простатният карцином най-често засяга лимфните възли в други части на тялото или костите, но може да се разпространи и в други органи.

Простатният карцином се разделя на степени на диференциация. Тези степени показват колко раковите клетки приличат по функция и структура на нормалните клетки, както и дават представа на специалиста колко е агресивен туморът и какво лечение да се предприеме.

Скалата на Gleason служи за оценяване на карцинома. Извършват се няколко биопсии и патологът поставя точки на всяка една от 1 до 5. Оценките 1 и 2 се отнасят за нормални клетки, докато 3 до 5 се отнасят за злокачествени клетки, като 5 са най-абнормални. Общият резултат се изчислява като се вземат най-често срещаните точки от биопсиите. Например ако най-често се срещат 3 и по-малко 4, крайният резултат е 7. Възможните резултати по скалата варират от 6 до 10. По-високият резултат предполага по-бързо разпространяване на рака.

ЛЕЧЕНИЕ

Лечението зависи от размера, локализацията и стадия на карцинома, както и от общото здравословно състояние и физическата форма на пациента. Изборът на лечение се обсъжда с пациента и се имат предвид неговите преференции. Лечението се обсъжда от мултидисциплинарен екип, което означава, че различни експерти по раковите заболявания (хирурзи, уролози, онколози и лъчетерапевти) се събират заедно и дискутират пациента, с цел предоставяне на най-доброто решение.

Изключително важно е пациентите да участват във взимането на решение, когато има повече от едно лечение и лекарите трябва да стимулират това поведение, за да бъдат изпълнени очакванията на болния.

Специалистът може да препоръча един или повече подходи за справянето с простатния карцином.

Активно наблюдаване

Активното наблюдаване включва често мониториране на тумора, без лечение, което да се прилага веднага.

Активното наблюдение има за цел да се предотврати ненужно лечение, което може да предизвика неприятни странични реакции. Това е опция за мъже с нисък или среден риск при локализиран карцином на простатата. По време на мониторирането се извършват кръвни изследвания за определяне на нивата на PSA, както и ЯМР и скенер. Ако туморът започне да се развива, лекарят ще препоръча подходящо лечение.

Изчаквателно поведение

Лекарят наблюдава състоянието на пациента, без да се прилага активно лечение, но това включва извършването на по-малко изследвания. Обикновено лечението започва при развиване на симптоми, които имат нужда от овладяване. Изчаквателното поведение е опция за пациенти с ниско рисково локализирано заболяване, както и за мъже с локализиран или локално авансирал тумор, който не е подходящ за лечение. Целта на изчаквателното поведение е да контролира симптомите. Обикновено не се предприема лечение веднага , особено ако карциномът се развива бавно.

Хирургия

Някои мъже с простатен карцином са показани за операция, при която се премахва простатната жлеза – медицинското наименование на тази техника е радикална простатектомия. Целта на радикалната простатектомия е да излекува напълно пациента, като отстранява напълно тумора. Хирурът премахва простатната жлеза, както и околните тъкани, лимфните възли и семенните мехурчета. Това се случва чрез инцизия в корема или ендоскопски.

Невро-съхраняващата простатектомия е вид операция, която включва премахването на простатата и тъканите, но без премахването на нервите, които контролират ерекцията. Тази операция редуцира рисковете за еректилни проблеми след интервенцията, но е възможна само ,когато ракът не е в близост до нервите.

Простатектомията е вариант за пациенти с локализирано или локално авансирало заболяване. Важно е да се разбере, че простатектомията е сложна операция, с множество възможни странични ефекти. Този подход не се препоръчва при пациенти с бавноразвиващи се тумори, тъй като вероятността да починат от старост и други заболявания е по-голяма.

Други видове хирургични техники могат да бъдат използвани в лечението на простатния карцином. Пример е премахването на вътрешната част на простатата (трансуретрална простатна резекция) или отстраняването на тестисите, което се извъшва с цел да се контролират симптомите. Този вид операции не водят до излекуване.

Лъчетерапия

Лъчетерапията използва йонизираща радиация, която поврежда ДНК на раковите клетки, предизвиквайки тяхната смърт. Използват се два вида лъчетерапия, които лекуват напълно заболяването:

• Лъчетерапия с външен сноп, който се насочва към тумора. Йонизиращата радиация се излъчва от специална машина.

• Брахитерапия – представлява поставяне на радиоактивен източник в простатата и той излъчва йонизираща радиация и унищожава тумора по гореспоменатия механизъм.

Лъчетерапия се препоръчва при локализирано или локано авансирало заболяване.

Хормонална терапия

Тестостеронът е хормон, който се произвежда основно от тестисите. Карциномът на простатата има нужда от него, за да се развива, поради което хормоналната терапия блокира ефектите на тестостерона. Хормоналната терапия се използва за редуциране на риска от рецидив след хирургичното или лъчетерапевтичното лечение. Приложена самостоятелно хормоналната терапия не може да излекува ракът на простатата.

Химиотерапия

Химиотерапията унищожава раковите клетки и може да се използва като лечение на метастатичен простатен карцином при някои пациенти. Прилага се с кортикостероид, който потенцира лечебните ефекти и намалява страничните реакции.

Локализираният рак на простатата се категоризира в три рискови групи, които се определят от размера на тумора (Т), оценката по скалата на Gleason и нивата на PSA. Лекарят може да Ви обясни към коя група спадате. Това е важно, защото в зависимост от групата се определя лечението.