Скрит маркер в урината предупреждава за рак на пикочния мехур 12 г. преди симптомите
В ЕС болестта е на пето място по честота сред онкологичните диагнози. С голяма достоверност изследването спестява инвазивна проверка чрез цистоскопия
Изследване на урината може да предупреди в аванс за сериозно заболяване с висок процент смъртност. Мутации в десет гена са в състояние да предскажат най-често срещания тип рак (карцином) на пикочния мехур до 12 години преди симптомите и диагнозата. Това показва проучване, проведено от изследователи от Франция, САЩ и Иран.
Ракът на пикочния мехур съвсем не е рядко заболяване – той е петият най-често срещан онкологичен проблем
в ЕС с над 200 000 случая всяка година. И това не е най-лошата новина. Само половината от диагностицираните
с напреднало заболяване ще оцелеят над 5 години, главно поради късно установяване и рецидив на заболяването. За разлика от откриването в най-ранен стадий, при което поне 80% от пациентите живеят по-дълго.
“Диагностиката на рака на пикочния мехур се основава на скъпи инвазивни процедури като цистоскопия.
Въпреки че се смята за сравнително щадящо, изследването включва оглеждане на уретрата – канала, през който
се извежда извън тялото урината, и на пикочния мехур.
Лекарят оглежда лигавиците чрез осветяваща камера, обикновено закрепена на гъвкав водач с големината на молив, който се огъва и не причинява големи травми на пикочния мехур и уретрата. При необходимост при
изследването се вкарва флуоресцентно багрило, което улеснява открояването на ракови клетки в пикочния
мехур. Обикновено образното изследване се прави с пълна упойка. При съмнителни образувания урологът
взима малки парченца (биопсия) за изследване под микроскоп в лаборатория.
Когато вече има злокачествено изменена тъкан, лечението е по-предизвикателно. Докато простият тест на
урината може да разпознае и дори да предскаже вероятността от рак години по-рано. Така ще помогне за
откриването на повече ракови заболявания на ранен етап и избягване на цистоскопии при хора с оплаквания,
част от които след това ще се окажат здрави”, обяснява за изданието на Европейската урологична асоциация
водещият учен в проекта д-р Флоранс Калвес-Келм от Международната агенция за изследване на рака в Лион.
Проучването се основава на общ тест на урината, разработен от Oregon Health Science University, който
идентифицира мутации в 60 гена.
Изследователският екип го използва за рамка, но се фокусира само върху десет гена с базови мутации. Чрез
Техеранския университет по медицински науки е проследено здравето на повече от 50 000 участници. В
продължение на 10 години са тествали проби от урина при започване на работа. Четиридесет души в
проучването са развили рак на пикочния мехур през това десетилетие. Екипът е успял да тества проби от
урината на 29 от пациентите, заедно с проби от 98 други предполагаемо здрави хора като контролна група.
От 29-имата, които са развили карцином на пикочния мехур, тестът е предвидил до 12 години преди клиничната
диагноза бъдещия карцином при 66%. А 14 от участниците са били диагностицирани до 7 г. след изследването,
като генетичният тест е предсказал 86% от диагнозите.
Тестът е изпробван и в Масачузетската широкопрофилна болница и болницата към Държавния университет на
щата Охайо. За разлика от иранското проучване някои от пробите са били дадени от пациенти с рак в деня, в
който са били диагностицирани. Мутации са открити при 71% от хората, чиито тумори са безспорно установени
с цистоскопия. Опасни измемения обаче не са открити при 94% от хората с отрицателен цистоскопски резултат.
Това показва потенциала на генетичния тест за ранно откриване на рак на пикочния мехур. Данните имат
висока доказателствена стойност, тъй като резултатите са от две много различни групи – хора с известни
рискови фактори, подложени на цистоскопия, и такива, за които се предполага, че са здрави.
Ако резултатите се повторят в по-големи групи, тестовете на урината за тези мутации ще позволяват рутинен
скрининг за високорискови групи, като пушачи или такива, изложени на известни канцерогени на пикочния
мехур поради естеството на тяхната работа. Тестът може да се използва и като мярка срещу ненужни цистоскопии при хора с кръв в урината, когато причината е “обикновен“ цистит, а не рак на пикочния мехур.
Разпознаване на проблема, преди болестта да е напреднала, може да спаси повече животи, казват учените.
“Изследвания от този характер са много окуражаващи, тъй като показват способността ни да идентифицираме
молекулярни промени в течни биопсии като урина. Малко вероятно е да имаме програма за скрининг за рак на
пикочния мехур в близко бъдеще.
Но тест на урината за генетични мутации би могъл да е с приемлива цена, като се вземе предвид намаляването
на цистоскопиите и сканиранията при рак на пикочния мехур. Един прост тест на урината освен това би бил
много по-щадящ за пациентите от инвазивната процедура, а и по-евтин”, мотивират практическия смисъл на
работата си изследователите.
Признаците на рак на мехура често са неспецифични и могат да бъдат объркани с други състояния, засягащи
репродуктивния или пикочния тракт.
Най-характерният симптом за рак на пикочния мехур е кръв в урината (хематурия), която изглежда
необяснима поради липса на болка. Това може да се случи без други признаци. Важно е да се знае,
че наличието на кръв в урината не означава непременно рак на пикочния мехур. Впечатляващ процент – 9 до 18 на сто – от здравите хора имат малко кръв в урината си. И за повечето причината не е рак. Но това трябва да се изключи като причина за кървенето, защото подценяването може да се плати с напредване на неразпознато онкологично заболяване. Прието е за ориентир, че около 20 процента от хората с видима кръв в урината имат рак на пикочния мехур и около 2 до 5% от хората с микроскопски открити кръвни клетки в урината имат рак на пикочния мехур.
Особеност на хематурията в резултат на рак на пикочния мехур е, че тя може да се прояви един ден и да отсъства на следващия. Дори и така, повторната поява, даже и седмици или месеци по-късно, трябва да се смята за аларма за риск. Симптомите са до голяма степен еднакви при двата пола, но има тенденция жените да бъдат диагностицирани по-късно от мъжете, тъй като кръвта в урината понякога се отдава на безобидна
връзка с отклонения в менструацията. Същото важи и за излъчването на болка в таза, която жените понякога приписват на предменструалния синдром, а тя често може да е сигнал за напреднал тумор на мехура