Национална програма за първична профилактика на рака на маточната шийка в Република България 2021 – 2024 г.





Значение на проблема 

През 2008 г. Европейският център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) разписа документ, в който се дават насоки за определяне на целевата популация, мониториране и оценка на ефекта от ваксинирането, извършване на оценка на разходната ефективност от ваксинирането срещу ЧПВ.

 

Също през 2020 г. няколко европейски дружества по онкология предлагат стратегия за елиминиране на рака на шийката на матката, която включва до 2025 г. всеки национален раков план да включва и полово неутрално ваксиниране срещу ЧПВ, до 2030г. да е постигнато ваксинално покритие от 90% и при двата пола, до 2030 г. най-малко 70% от жените до 35 г. да са скринирани веднъж и втори път на 45 г. и до 2030 г.

 

90% от жените с цервикална интраепителна лезия от степен III да започнат лечение в рамките на 3 месеца.

 

Близо 27% от новооткритите случаи са диагностицирани със стадии III или IV. (раков регистър)

 

Смъртността от РМШ в България е близо два пъти по-висока от средната за ЕС (9/100 000 спрямо 5/100 000) и докато средната стойност за ЕС е с тенденция към намаляване в смъртността от РМШ, в България е с тенденция към нарастване. Петгодишната преживяемост в България също е под средната за Европа, 55% при 63% за ЕС. В рамките на Европа България е на трето място по смъртност след Румъния и Молдова.

 

В България към момента са разрешени две ваксини: Gardasil с производител Merck Sharp & Dohme и Cervarix® с производител GlaxoSmithKline Biologicals.

 

Според регистрационните данни, описани в кратката характеристика на продуктите, разрешените ваксини притежават над 90% ефикасност по отношение превенцията на предракови изменения и РМШ, причинно-свързани с ваксиналните онкогенни типове ЧПВ 16 и ЧПВ 18.

 

Предпоставки за продължаване на активностите по Националната програма за първична профилактика на рака на маточната шийка в България 2017- 2020 г. за следващ период от 4 години – 2021 до 2024 г.

 

От направения ситуационен анализ се налагат няколко изводи, които потвърждават необходимостта от продължаване изпълнението на активностите по националната програма за първична профилактика на РМШ в България и през следващия период – 2021 – 2024 г. в съответствие с политиката и препоръките на СЗО и Европейския съюз:

 

а) Висока е здравната, социалната и икономическата цена, която обществото в страната заплаща поради тежестта и интензивното разпространение на РМШ. Налице е уникална възможност за първична профилактика, предоставена от наличието на високо ефективни и с добра поносимост НРV ваксини, която е основание за въвеждане на имунизацията като основен елемент на съвременните програми за контрол и превенция на заболяването. Приоритетна група с най-голям профилактичен ефект са момичетата от 10 до 13 години, преди започването на полов живот.
б) У нас НРV ваксините са включени в списъка на препоръчителните имунизации, съгласно Наредба № 15 от 2005 г. за имунизациите в Република България (обн., ДВ, бр. 45 от 2005 г.), прилагат се срещу заплащане и се препоръчват за имунизация на момичета между 9 и 18 години, с възможност да се прилагат и при жени до 25 години. Наличието на финансови затруднения у родителите е сред основните причини за неприлагането на ваксините.
в) Както се препоръчва и в консенсусните декларации на педиатрите и онкогинеколозите, ЧПВ имунизацията за профилактика на РМШ следва да бъде извършвана приоритетно при здрави момичета на 10 – 13 години (за нашите условия), които не са започнали да водят полов живот.

 

ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ

РЪКОВОДСТВО, КОНТРОЛ И ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА ПРОГРАМАТА
1. Ръководство на програмата
1.1. За координиране на дейностите по Националната програма министърът на здравеопазването създава Национален координационен съвет по първична профилактика на рака на маточната шийка (НКС), определя негов председател и утвърждава правила за дейността му.
1.2. Структура на НКС:
1.2.1. Членове на НКС – представители на МЗ, МОН, НЗОК, БЛС, НСОПЛБ, главните координатори на експертните съвети по медицинските специалности „Акушерство и гинекология“, „Вирусология“, „Инфекциозни болести“, „Обща медицина“, „Епидемиология“, „Педиатрия“ (или посочени от тях експерти), представители на неправителствени организации, имащи отношение към целевите групи.
1.2.2. Национален координатор – член на НКС, пряко отговорен за изпълнението на дейностите по националната програма, осъществява оперативното ръководство по изпълнение дейностите по програмата. Избира се от НКС.
1.2.3. Секретариат – подпомага дейността на националния координатор. Избира се от НКС.
2. Контрол на програмата
Осъществява се от следните институции:
2.1. Министерство на здравеопазването.
2.2. Национална здравноосигурителна каса.
2.3. Национален координационен съвет по първична профилактика на РМШ.
2.3. Национален координатор и регионални координатори по програмата.
3. Изпълнители на програмата
3.1. Преки изпълнители на дейностите по програмата са:
3.1.1. За медицинските дейности по програмата – общопрактикуващи лекари (за лицата от техния пациентски списък).
3.1.2. За дейностите по промоция и здравно информиране – педиатри, акушер-гинеколози, специалисти от регионалните здравни инспекции, здравни медиатори и неправителствени организации.
3.1.3. Министерството на образованието и науката оказва съдействие чрез регионалните инспекторати по образование за провеждане на фокусно информационно обучение по настоящата програма сред учителите и родителите.
3.2. С подкрепа в областта на здравното информиране ще участват:
3.2.1. Български лекарски съюз и други професионални и научни сдружения на медицински специалисти, асоциации, съюзи и дружества.
3.2.2. Висши медицински училища и колежи.
3.2.3. Общински администрации.
3.2.4. Неправителствени организации.
3.2.5. Национални и местни средства за масово осведомяване.

(Национална програма за първична профилактика на рака на маточната шийка в Република България 2021 – 2024 г.) , публикувана на сайта на Министерски съвет, Портал за обществени консултации